Обща информация

Република България е разположена в югоизточната част на Европа, в източната част от Балканския полуостров. От векове през територията на страната минават пътищата, свързващи Европа с Азия и Африка. Тук се пресичат четири общоевропейски транспортни коридора, които свързват Западна и Северна Европа с източната и южната част на континента. Освен със своето кръстопътно положение България е известна и с живописната си природа. Въпреки сравнително малката си територия (110 993.6 кв. км), страната има разнообразен релеф. Последователно се редуват просторни равнини, хълмисти територии и високи планини. Обширни плажни ивици и красиви скалисти брегове са разположени по протежение на Черноморското крайбрежие.

Официални празници

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник на Република България

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и на Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24, 25 и 26 декември - Рождество Христово /Коледа/;

Великден - четири дни /от петък до понеделник/ около датата на Възкресение Христово.

Конституция
Конституцията на Република България е приета през юли 1991 г. В нея са залегнали основните принципи на съвременния конституционализъм.

Конституцията предвижда многопартийна парламентарна система и свободни избори, в които участват всички граждани на Република България с право на глас. След изборите най-голямата парламентарна група съставя правителство. За да се одобри правителството (Министерският съвет), а също и за да се приемат обикновени законодателни актове, се изисква обикновено парламентарно мнозинство. Промени в Конституцията се приемат с парламентарно мнозинство от три четвърти.

Официални институции
България е парламентарна република, с основен закон Конституцията, основана на принципите за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Главните държавни институции в България са: Народното събрание, президентът на Републиката, Министерският съвет и Конституционният съд. Върховната власт в страната е законодателната. Тя се упражнява от Парламента (Народното събрание).

Народното събрание се състои от 240 депутати. Те се избират пряко от гласоподавателите, за срок от четири години, на основата на пропорционалната система. За да влязат в Народното събрание, партиите и предизборните коалиции трябва да съберат над 4% от общия брой гласове на изборите. Депутатите в Народното събрание представляват не само своите избирателни райони, но и цялата нация. Депутатите работят в съответствие с Конституцията и законодателството, като следват своята съвест и убеждения.

Народното събрание избира временни и постоянни комисии, в които участват депутати. То приема закони, решения, декларации и обръщения. Всеки член на Народното събрание или на Министерския съвет има правото да внесе проект на закон. Проектът на закон за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Правителството (Министерският съвет) е главният орган на изпълнителната власт, оглавяван от министър-председателя. Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата, осигурява обществения ред и националната сигурност, упражнява контрол върху държавната администрация и въоръжените сили.

Бъдещият министър-председател се номинира от най-голямата парламентарна група, след което президентът му дава мандат да формира правителство. Предложеният Министерски съвет се гласува от Народното събрание, което пряко контролира дейността на правителството.

Президентът е държавен глава и се избира с преки избори веднъж на всеки пет години за не повече от два мандата. Вицепрезидентът се избира по същото време, със същата бюлетина и при същите условия и процедура, както президентът.

Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и произвежда висши офицери в по-висок чин по предложение на Министерския съвет.

Президентът е председател на Консултативния съвет за национална сигурност и има пълномощия да обявява война в случай на въоръжено нападение срещу България или при необходимост от изпълнение на международни споразумения на страната; обявява обща или частична мобилизация по искане на Министерския съвет; обявява военно положение или всякакво друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано; възлага на министър-председателя да формира правителство; насрочва датата на изборите за Народно събрание, както и за органи на местно самоуправление; определя датата за национален референдум след съответно решение на Народното събрание; одобрява приетите от парламента закони с указ, подписан съвместно с министър-председателя или съответния министър.
Местни изпълнителни органи
Статутът и пълномощията на местните изпълнителни органи зависят от териториалното деление на страната.

Общината е главната административно-териториална единица за самоуправление. Политиката на всяка община се определя от общински съвет и включва икономическото развитие, опазването на околната среда, здравеопазването, социалната, образователната, културната дейност и др. Общинският съвет приема годишните бюджети и плановете за развитие на съответната община.

Всяка община се ръководи от кмет. Кметът управлява цялата изпълнителна дейност на общината, отговаря за поддържането на обществения ред и организира ползването на общинския бюджет.

Областта е по-голяма административно-териториална единица. Чрез нея се провежда децентрализирано и по-ефективно държавната регионална политика. Всяка област се управлява от областен управител, назначен от Министерския съвет.

Съдебната власт в България е независима. Тя е изградена на основата на процедура от три инстанции.

Върховният административен съд (ВАС) и Върховният касационен съд (ВКС) упражняват надзор върху прилагането на закона в съдилищата от по-ниска инстанция и се произнасят относно законността на действията на изпълнителната власт.

Отделен Конституционен съд определя доколко законите и международните договори са конституционно съобразни.

Учреден е Висш съдебен съвет (ВСС), който организира дейността на съдебната власт.

История и география
Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - каменната ера и медно-каменната епоха.

Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена - каменната ера и медно-каменната епоха. Археологически открития от това време са направени близо до Карлово, в региона на Нова Загора, Велико Търново, Видин, София, Тетевен, Троян и в Родопите. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна.

В бронзовата епоха тук се заселват траките, споменати за пръв път от Омир. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят доказателства за богата култура (Вълчитрънското съкровище). През ХІ-VІ век преди новата ера се появяват първите тракийски държавни обединения, разцветът на които е в периода VІІ-VІ в.пр.н.е. През І в.пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V в. са включени във Византия. Постепенно те са претопени от заселилите се през VІ в. на Балканския полуостров славяни.

През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.

Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се разширява териториално и се превръща в голяма политическа сила. При хан Крум (803-814 г.) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия Константинопол.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.), българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

В края на ІХ в. братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни, като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската, а като цяло и на славянската култура.

По времето на цар Симеон (893-927 г.) границите на страната достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море. Тогава е и “Златният век на българската култура”.

През 1018 г., след продължителни войни, България е покорена от Византия. През 1019 г. с указ на император Василии втори , Българската патриаршия е понижена в ранг архиепископия, а архиепископът на България е с постоянна резиденция в Охрид, последната българска столица и седалище на българския патриарх.Още през първите години под византийско управление българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър.

Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207 г.), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218-1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет - установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. България достига нов връх, който продължава до края на Втората българска държава (1186-1396 г.).

Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско. Това отслабва страната и тя е покорена от Османската империя през 1396 г. В продължение на почти пет века България е под османско управление. Началните години се характеризират със спорадични и неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано националноосвободително движение.


В началото на ХVІІІ в. започва формирането на българската нация и развитието на българската просвета. Подтик за това става трудът на монаха Паисий Хилендарски - “История славянобългарска”, написана през 1762 г. Идеите за национална свобода водят до установяване на самостоятелна национална църква, развитие на образованието и културата. Началото на организираното революционно движение за освобождение от османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867 г.) - писател и публицист, основател и идеолог на национал либералното освободително движение.

Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други българи.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена, но не е постигнато национално обединение. Бившите български територии са разделени на три - провъзгласено е Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Краят на ХІХ и началото на ХХ век се характеризират със забележителни достижения във всички изящни изкуства. Това е периодът, в който творят българските поети и писатели Иван Вазов, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков – единственият българин, който се споменава като кандидат за Нобелова награда, Пейо Яворов. Художниците Ан. Митов, Ив. Ангелов, Ив. Мърквичка, Яр. Вешин, Б. Шатц създават едни от най-забележителните творби от този период. В края на ХІХ век се поставя началото на българската професионална музикална култура. Първи български композитори са Ем. Манолов, Д. Христов, Г. Атанасов – Маестрото.

Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.), никога не е било приемано от народа. Като последица от решенията от 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Избухва и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).

Фердинанд Сакс Кобургготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция и през 1908 г. става цар на българския народ. България участва в Балканската война (1912 г.), заедно със Сърбия и Гърция се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство. (С българо-румънски договор през 1940 г. Южна Добруджа се връща на България.)В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. По-късно участието на български кавалерийски взводове на Източния фронт е прекратено. Цар Борис Трети подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи.

През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за народна република. Царицата майка, цар Симеон ІІ и княгиня Мария-Луиза напускат страната през Турция за Египет. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.

10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г., се възстановява, стартира приватизацията и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става президент на страната – първият демократично избран на този пост.

Основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и в НАТО. Като резултат от значителния напредък на страната по изпълнение на критериите за членство на 10 декември 1999 г. България получава покана за започване на преговори за присъединяване.

На 15 февруари 2000 г. в Брюксел преговорите за членство стартират. На 1 декември 2000 г. Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на Европейския съюз взема решение за безусловно изваждане на България от негативния визов списък.

Република България се присъедини към Северноатлантическия договор на 29 март 2004 г., заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Това съответства напълно на националните интереси и цели на България, която гледа на процеса на разширяване на НАТО преди всичко като ефективно средство за справяне със сложните предизвикателства към световната сигурност.

На среща на ЕС в Брюксел на 12 и 13 декември 2004 г. лидерите на 25-те решиха България да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г. Европейските лидери се споразумяха да подпишат Договора за присъединяване със София и Букурещ през април 2005 г.

От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.

Черноморски курорти
Най-добри условия за лятна почивка традиционно предлагат курортите, разположени около двата големи черноморски града Варна и Бургас. Това са курортните градове или селища Созопол, Несебър, Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Дюни и др. Освен възможности за плуване и гмуркане, морските курорти на България предлагат и отлични условия за ветроходство, водни ски и други спортове, като тенис, езда, стрелба с лък, плажен волейбол и др.


Созопол и Несебър са известни със своята историческа стойност, архитектурни забележителности и традиции. Несебър привлича с откъснатата и издадена в морето старинна част на града на Несебърския полуостров. Интересни са тесните улички с каменни настилки, дървените къщи на два ката, типичната българска търговска улица – чаршия, както и църквите, художествените галерии, вятърната мелница и античният некропол, датиращ от III-IV в. Има две плажни ивици, като едната свързва Несебър със Слънчев бряг в малък залив, заедно с още един курорт – Свети Влас.

Созопол се намира в Бургаския залив на Южното Черноморие. Съчетава различни архитектурни стилове и пази духа на антична Гърция. Днес градът се гордее с типичните български дървени къщи и очарователния си романтичен дух, който е привличал поети и художници през вековете. По-малката от двете плажни ивици е съпровождана от живописен скалист бряг, пригоден за разходка под надвисналите от плод смокинови дървета.

Созопол традиционно е домакин на ежегодно провеждащия се фестивал на изкуствата “Аполония”. В курорта Златни пясъци също се провеждат различни фестивали, конкурси и семинари.

Златни пясъци се намира на по-малко от 20 км от гр. Варна. Туристите се наслаждават на плажна ивица, дълга повече от 3 км. Подходящото за почивка време е от началото на юни до края на септември. Курортът притежава удивително съчетание от спокойно и тихо море, смесени гори, които се вливат в мекия и фин пясък, и минерални извори. Тази комбинация осигурява прекрасни условия за почивка, възстановяване, спорт и балнеоложко лечение.

Големи градове
София е административна столица и културен център на България и най-големият град в страната. Основите на града са положени преди около 7000 години в полите за планината Витоша. Днес София е космополитен град с над 1 млн. души население. Столицата е център на политическия живот в България, има развит културен живот и благоприятен бизнес климат. Предлага възможности за провеждане на международни конференции, симпозиуми, семинари или панаири. Съществува голям брой музеи и художествени галерии, театри, концертни зали и кина, опера и оперета.

Пловдив е вторият по големина град в България. Намира се в Горнотракийската низина, на двата бряга на р. Марица. Основан с името Филипопол през IV в. пр. н. е. на мястото на тракийското селище Пулпудева от Филип II Македонски. По-късно градът е завладян от римляните и наречен Тримонциум. В документите на Османската империя е известен като Филибе. Става столица на Източна Румелия след Освобождението на Княжество България през 1878 г.
Старата част на Пловдив е обявена за архитектурно-исторически резерват. Открояват се в архитектурно отношение къщите от късното Възраждане. Градът е известен с провеждането на Пловдивския международен панаир два пъти годишно, както и с признанието, получено от Пловдивската филхармония на международна и българска сцена.
 



Варна е третият по големина град в България. Разположен е на брега на Черно море, край Варненския залив, в близост до курортния комплекс Златни пясъци. През античността е древногръцка колония - Одесос, а през XV в. участва в битка на християнската армия начело с Владислав III Варненчик срещу османската войска. Запазени са археологически и архитектурни паметници от Енеолита, Античността и Средновековието – базилика, църкви.

Пътуване в България
Българският принос към световното културно наследство се състои в седем български културни паметника и две чудеса на природата. Те се съхраняват под егидата на ЮНЕСКО, заедно с още около 300 световни забележителности.
Българският принос към световното културно наследство се състои в седем български културни паметника и две чудеса на природата. Те се съхраняват под егидата на ЮНЕСКО, заедно с още около 300 световни забележителности.


Тези перли сред короната на българските туристически обекти са:

Рилският манастир

Гр. Несебър
През 1983 година Несебър е вписан в Списъка на ЮНЕСКО със световни културни паметници. С помощта на подробни археологически разкопки, укрепителна дейност и реставрация са съхранили материалните исторически свидетелства.

Казанлъшката гробница
Казанлъшката гробница се намира в романтичната Розова долина и е строена през IV в. пр.н.е. за богатите тракийски владетели.

Гробницата в с. Свещари
Гробницата в с. Свещари датира отпреди около 2300 години. Намира се в област, обявена за археологически резерват, близо до Разград. Паметникът впечатлява с изобилието от скулптурни орнаменти и стилизирани фигури и представлява истински паметник на тракийското изкуство.

Мадарският конник
На височина от 23 м над земята, в старопланинския масив, е издълбана фигурата на конник, символизиращ могъществото и величието на Първото българско царство. Мадарският конник носи отпечатъка на ранното Средновековие и е единственият по рода си в цяла Европа.

Боянската църква
Боянската църква се намира в полите на Витоша, в покрайнините на столицата София. Църквата се отличава с многобройни изображения на светци и мъченици, дело на неизвестен художник. По стените на Боянската църква са увековечени и образите на ктиторите Калоян и Десислава, както и на царската двойка – цар Константин и царица Ирина. Тези шедьоври на изобразителното изкуство от XIII в. бележат своеобразен връх в развитието на източно-ортодоксалната живопис.

Скалните манастири в с. Иваново
Разположени на фона на живописния пейзаж в речна долина близо до дунавския гр. Русе, скалните манастири са построени от монаси в периода XI – XIV в. с цел да се доближат до Бога. Талантливи художници са ги изрисували с реалистични фрески и по този начин са ги превърнали в своеобразна съкровищница на българското средновековно изобразително изкуство.

Национален парк Пирин Езерото Сребърна
Езерото Сребърна е разположено до самата р. Дунав, на 16 км западно от гр. Силистра. Простира се на площ от 600 хектара и е обявено за резерват. В околността гнездят около 100 вида птици, някои от които застрашени от изчезване.

Планини
Рила е най-високата българска планина, а със своите 2925 м връх Мусала е най-високият на Балканския полуостров. В Рила се намират над 200 високопланински езера, над 2000 растителни вида и богат животински свят.

Планината е известна и с величествения Рилски манастир и с най-стария и зимен курорт в България - Боровец.

Боровец е разположен на северните склонове на Рила сред вековни борови гори. Курортът предоставя на български и чуждестранни туристи възможността да изберат сред разнообразието от възможности за зимен спорт през снежния сезон и да се насладят на зеленината и спокойствието на планинските склонове през лятото.


Пирин е втората по височина планина в България и природен резерват.Най-високият й връх е Вихрен (2914 м). В планината има над 170 езера и около 100 вида редки растения, включително еделвайс.

В Пирин се намират добре известните балнеоложки център в гр. Сандански и най-новият и модерен зимен ски курорт в Банско.

Град Банско е притегателен център не само с модерните си ски съоръжения, но и с над 120-те си културни паметници и къщи-музеи, както и с националната кухня и фолклорни традиции.

Стара планина е най-дългата планинска верига в България с най-висок връх Ботев (2376 м). Балканът, дал името на целия полуостров, предлага възможности за дълги планински преходи, скално катерене и др. Привлича с насечения си релеф и многобройните пещери. Живописни са и планинските градове, съхранени и запазили духа на възрожденската епоха, които разполагат с великолепни условия за екотуризъм – Котел, Жеравна, Трявна, Арбанаси, Боженци, Етъра.

Родопите са свързани с легендата за митичния певец Орфей. Потънала в зеленина, планината привлича с уникалните си фолклорни традиции, мекия климат, живописните си изгледи и гостоприемно население. В Родопите се намира най-големият български ски курорт Пампорово, както и един от най-развитите центрове за екотуризъм – Момчиловци.

Пампорово се намира под връх Снежанка и на по-малко от 100 км от втория по големина български град Пловдив. Курортът предлага възможности за ски и други зимни спортове, но разполага и с много добри условия за почивка или семеен излет.

Кухня

Българската кухня се отличава със силен вкус, много подправки и разнообразие на пресни зеленчуци, плодове, внимателно приготвени основни ястия и десерти. Сред традиционните български специалитети са баница, мусака с мляно месо и картофи, банска капама, тракийски катми, зелеви или лозови сърми, луканка, суджук, пастърма, шопска салата, българско бяло саламурено сирене и домашно приготвено кисело мляко.

Наред с Франция, Испания, Италия и Гърция, България е един от най-големите производители на вино в света. Опитните ценители открояват българските червени вина от сортовете Гъмза, Памид, Мавруд, Каберне и Мерло и белите Мускат и Мискет.

Традиционният български аперитив е ракия – гроздова или сливова, със зеленчукова салата.